9 dic 2016, 12:46

Що е самота? 

  Poesía » De amor, Verso libre
555 1 0

Самотата –
бездънна и нещастна,
рушаща и преклоняваща,
унищожителна.
Бледа и бездиханна,
съкрушаваща,
убиваща спомени,
саможива самодива,
разплакваща и изяждаща.
Порицаваща и отнемаща,
настояща и предстояща,
влудяваща,
вледеняваща...
Прави ли ни по силни и издръжливи?
Разбунва ли флуидите на въображението,
или съсипва всеки различен зародиш на дъга?
Умее ли да създава... или разрушава бавно пътя към човека?
Ежедневие желано или ненавистна спътница?
Да я приемем топло като гост или...
или какво...нима можем да кажем на света колко сме слаби?

А нима светът ще разбере?
Светът в своя собствен живот се е врязал...
Важни сме ние... ние за себе си...

© Звънче. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??