28 dic 2024, 16:15

Щом бъдеш моя

611 1 2

Obra no adecuada para menores de 18 años

Каквото обещавам,

изпълнявам!

Ще цукна тук... и там...

Без срам,

без двоумение,

с умение,

със страст,

и всяка част

до ненасита 

ще опитам,

ще опозная,

че зная,

как да те омая

еротично

и различно...

 

Разбра ли ме?

Или пък не?...

Но падат дрехи

и ръцете меки,

женски, нежни,

дръзки, вещи,

твои ме прегръщат...

И устните ми срещат

обещаното -

 

Сега е мое тялото 

ти и трепти

със сеизмичните вълни

от удоволствие,

от щастие, 

от всеки миг усещане...

 

И чувствено посрещаш ме,

където спря

оставяйки следа

наслада,

превръщащ те във клада

жива,

която се извива,

стене,

и търси мене...

 

И вече цялата си нетърпение -

Да, време е,

че тялото ти ме зове...

Насочват ме

ръцете ти

към същността 

и ме обгръща живата вода,

и ритъмът ни се нагажда

в' взаимната ни жажда

да се любим,

и губим 

всяка граница с реалността...

 

Гореща е плътта,

и още по-гореща става,

а в двамата изгрява

Слънце, взрив -

Финалът общ... е толкова красив!

 

18.12.2024./19.12.2024.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...