8 ene 2008, 14:55

Щом до мен си ти! 

  Poesía » De amor
1070 0 14
 

 

          Да докоснеш дъгата, изправен на пръсти!

          Това го умея, щом дъгата си ти.

          Щом погледна очите ти, пъстрите,

          и отроня от радост кристални сълзи.

 

          Да преплуваш морето, дълбокото, синьото!

          Това го умея, щом морето си ти.

          Щом нахлуя в сърцето ти, вътре, до дъното,

          и ме люшнат копнежни, сребристи вълни.

 

          Да прецеждаш мъглата през пръстите!

          Това го умея, щом мъглата си ти.

          Щом протегна ги, тихо потърся те,

          и ефирно те взема, във тях да заспиш.

 

          Да целунеш очите на слънцето!

          Това го умея, щом усмихнеш се ти.

          Щом искрите ти волно разпръснат се,

          по лице ми трепериш и в устни гориш.

 

          Да откриеш в живота си щастие!

          Това го умея, щом до мене си ти.

          Щом душите взаимно допълват се,

          и любов във сърцата цъфти.

 

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??