dodic (Деян Димитров)
266 1705
8.01.2008 г., 14:55 ч.

Щом до мен си ти! 

  Поезия » Любовна
1069 0 14
 

 

          Да докоснеш дъгата, изправен на пръсти!

          Това го умея, щом дъгата си ти.

          Щом погледна очите ти, пъстрите,

          и отроня от радост кристални сълзи.

 

          Да преплуваш морето, дълбокото, синьото!

          Това го умея, щом морето си ти.

          Щом нахлуя в сърцето ти, вътре, до дъното,

          и ме люшнат копнежни, сребристи вълни.

 

          Да прецеждаш мъглата през пръстите!

          Това го умея, щом мъглата си ти.

          Щом протегна ги, тихо потърся те,

          и ефирно те взема, във тях да заспиш.

 

          Да целунеш очите на слънцето!

          Това го умея, щом усмихнеш се ти.

          Щом искрите ти волно разпръснат се,

          по лице ми трепериш и в устни гориш.

 

          Да откриеш в живота си щастие!

          Това го умея, щом до мене си ти.

          Щом душите взаимно допълват се,

          и любов във сърцата цъфти.

 

 

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??