Щом до мен си ти!
Да докоснеш дъгата, изправен на пръсти!
Това го умея, щом дъгата си ти.
Щом погледна очите ти, пъстрите,
и отроня от радост кристални сълзи.
Да преплуваш морето, дълбокото, синьото!
Това го умея, щом морето си ти.
Щом нахлуя в сърцето ти, вътре, до дъното,
и ме люшнат копнежни, сребристи вълни.
Да прецеждаш мъглата през пръстите!
Това го умея, щом мъглата си ти.
Щом протегна ги, тихо потърся те,
и ефирно те взема, във тях да заспиш.
Да целунеш очите на слънцето!
Това го умея, щом усмихнеш се ти.
Щом искрите ти волно разпръснат се,
по лице ми трепериш и в устни гориш.
Да откриеш в живота си щастие!
Това го умея, щом до мене си ти.
Щом душите взаимно допълват се,
и любов във сърцата цъфти.
© Деян Димитров All rights reserved.
