Да докоснеш дъгата, изправен на пръсти!
Това го умея, щом дъгата си ти.
Щом погледна очите ти, пъстрите,
и отроня от радост кристални сълзи.
Да преплуваш морето, дълбокото, синьото!
Това го умея, щом морето си ти.
Щом нахлуя в сърцето ти, вътре, до дъното,
и ме люшнат копнежни, сребристи вълни.
Да прецеждаш мъглата през пръстите!
Това го умея, щом мъглата си ти.
Щом протегна ги, тихо потърся те,
и ефирно те взема, във тях да заспиш. ...