30 sept 2006, 20:19

Щом желаеш утре си иди

  Poesía
1.2K 1 7
Нежността ти отлетя далече.
Усещам,че не ме желаеш вече.
Няма страст като преди.
Няма огън в твоите очи.
Моля те кажи,че аз греша,
че още ме обичаш
и въобразявам си всичко това.
Моля те кажи ми някоя лъжа
на всичко ще повярвам.
Готова съм да плащам
и най-високата цена
стига да си с мене
поне до края на нощта.
Не ме оставяй днес самичка,
че на тази дата с теб се запознах.
Щом желаеш утре си иди,
но днес недей оставя ме сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересното е какво ще правите цяла вечер, след като той вече не те обичаСъбери и малкото си гордост, която ти е останала и бягай далече.Вярно е, че стихът ти е малко по-стандартен, но "съдницит" на 16 години сигурно са писали по същия начин.
  • Какво да ти кажа? Не искам да се повтарям, да не се оставяш да те зарибява самозвания даскал (ние тука така си му казваме, болен е човека), а да продължаваш все така да търсиш, Карина! Само отношението ти към чалгата намирам за "некоректно", меко казано!
  • Разбирам болката ти!
    Но написаното , като стих е слабо.
  • Двойка да е добре!
    От това,че назовавате стиха ми чалга не се обиждам.В чалгата има достатачно стойностни текстове,че дори да се радвам!!!
  • АХАХАХ Писателче, отново си го казал с безупречна точност
    Хриси, това, че е реалистично не го прави по-добро, говорим за изкуство, не за ..гъз

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...