30 сент. 2006 г., 20:19

Щом желаеш утре си иди

1.2K 1 7
Нежността ти отлетя далече.
Усещам,че не ме желаеш вече.
Няма страст като преди.
Няма огън в твоите очи.
Моля те кажи,че аз греша,
че още ме обичаш
и въобразявам си всичко това.
Моля те кажи ми някоя лъжа
на всичко ще повярвам.
Готова съм да плащам
и най-високата цена
стига да си с мене
поне до края на нощта.
Не ме оставяй днес самичка,
че на тази дата с теб се запознах.
Щом желаеш утре си иди,
но днес недей оставя ме сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Кирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересното е какво ще правите цяла вечер, след като той вече не те обичаСъбери и малкото си гордост, която ти е останала и бягай далече.Вярно е, че стихът ти е малко по-стандартен, но "съдницит" на 16 години сигурно са писали по същия начин.
  • Какво да ти кажа? Не искам да се повтарям, да не се оставяш да те зарибява самозвания даскал (ние тука така си му казваме, болен е човека), а да продължаваш все така да търсиш, Карина! Само отношението ти към чалгата намирам за "некоректно", меко казано!
  • Разбирам болката ти!
    Но написаното , като стих е слабо.
  • Двойка да е добре!
    От това,че назовавате стиха ми чалга не се обиждам.В чалгата има достатачно стойностни текстове,че дори да се радвам!!!
  • АХАХАХ Писателче, отново си го казал с безупречна точност
    Хриси, това, че е реалистично не го прави по-добро, говорим за изкуство, не за ..гъз

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...