30.09.2006 г., 20:19

Щом желаеш утре си иди

1.2K 1 7
Нежността ти отлетя далече.
Усещам,че не ме желаеш вече.
Няма страст като преди.
Няма огън в твоите очи.
Моля те кажи,че аз греша,
че още ме обичаш
и въобразявам си всичко това.
Моля те кажи ми някоя лъжа
на всичко ще повярвам.
Готова съм да плащам
и най-високата цена
стига да си с мене
поне до края на нощта.
Не ме оставяй днес самичка,
че на тази дата с теб се запознах.
Щом желаеш утре си иди,
но днес недей оставя ме сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересното е какво ще правите цяла вечер, след като той вече не те обичаСъбери и малкото си гордост, която ти е останала и бягай далече.Вярно е, че стихът ти е малко по-стандартен, но "съдницит" на 16 години сигурно са писали по същия начин.
  • Какво да ти кажа? Не искам да се повтарям, да не се оставяш да те зарибява самозвания даскал (ние тука така си му казваме, болен е човека), а да продължаваш все така да търсиш, Карина! Само отношението ти към чалгата намирам за "некоректно", меко казано!
  • Разбирам болката ти!
    Но написаното , като стих е слабо.
  • Двойка да е добре!
    От това,че назовавате стиха ми чалга не се обиждам.В чалгата има достатачно стойностни текстове,че дори да се радвам!!!
  • АХАХАХ Писателче, отново си го казал с безупречна точност
    Хриси, това, че е реалистично не го прави по-добро, говорим за изкуство, не за ..гъз

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...