Осланената обич от стряхата капе.
Упорито, отмерено звукът се забива.
В неделното утро мъглите се хапят.
Жарта във камината вече изстива.
Отварям очи. Изгревът - вишнев.
На крачка от полета мисъл ранява.
Ние сме трима... Един е излишен.
Светът е удобен само за двама.
Не е страшно, че вече за теб съм прокажен.
Каквото остана и то е за двама!
Отново се сплитам и въобще не е важно,
че много боли те! Да-а-а. Щом мене ме няма... ...