Щом на гости поканиш ме, Боже...

Poesía

720 2 2

Никой не закъснява, щом Господ го кани на гости...

Висоцки

Щом на гости поканиш ме, Боже,
не изпращай бавна карета!
Дълъг път - на години Неможене.
А бъди Човек към човека!

Издебни ме по пътя ми някъде -
тъкмо достигнал зенита.
Подобно разбойник от храстите -
изскочи, убий ме, не питай!

Да няма време за молене!
Пазарлъци жалки и плачове!
Не ме оставяй обран и безпомощен
да чакам милост
от минувачите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

художника (Веселин Христов)

Великолепно... без думи съм, ти си казал всичко.

2018-11-23T18:43:44+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Жест(око), но красиво!

2018-11-23T12:48:26+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0