rawiri (Кольо Колев)
7 73

23 нояб. 2018 г., 09:57

Щом на гости поканиш ме, Боже...

Поэзия

719 2 2

Никой не закъснява, щом Господ го кани на гости...

Висоцки

Щом на гости поканиш ме, Боже,
не изпращай бавна карета!
Дълъг път - на години Неможене.
А бъди Човек към човека!

Издебни ме по пътя ми някъде -
тъкмо достигнал зенита.
Подобно разбойник от храстите -
изскочи, убий ме, не питай!

Да няма време за молене!
Пазарлъци жалки и плачове!
Не ме оставяй обран и безпомощен
да чакам милост
от минувачите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0