MOJSEI (Валери Рибаров)
1 397

12 ene 2007, 19:19

Щом признаваш, че сме близки

Poesía

891 0 10

Щом признаваш,

че сме близки,

с искрен,

но замиращ в преструвка глас,

нека да отхвърлим

мисли низки,

че не са в общуването

те за нас!

Туй е свят

на мойте опасения,

впримчващи ме

в предчувствия жалки,

а нататък,

продължаващ в притеснения,

търсещи за оправдания

залъгалки.

И тревогата

събирам в стих,

че прелива

от сърдечния език,

който се запазва

тих,

но прераства

и във вик.

-Мойто слово,

извинително

не отрича

положението действително.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

MOJSEI (Валери Рибаров)

Мери,
"Съквартиранти" е сполучлив израз, който тук въвежда Анета, а аз й отговарям на коментара. В текста обаче, нещата са много далеч от това, за което говориш ти.
Поздрав!

2007-01-12T22:30:42+02:00
Меричка (Мери Попинз)

Валери,
На мен ми харесва така изразен процеса,
обичам да си имам съквартиранти,
защото все по-често хората работят в екип,
постигат ефект на високо ниво и добро разбиране,
което струва ми се тук е изразено в пълнота!
Поздрав!

2007-01-12T21:55:30+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Когато думите ми се разбират,
възможно е сълзите да напират!?

2007-01-12T21:43:29+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Кити,
Това е просто една история със свои прототипи, а тук показана в резюме чрез литературните герои. Това наистина е някакъв отрязък от житейски път, който разказвам в повечето си творби.
Поздрав!

2007-01-12T21:32:01+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Е тук Валери, направо ме разби,
дай ми кърпа, напират ми сълзи.

Поздрав.

2007-01-12T21:28:01+02:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0