12 ene 2007, 19:19
Щом признаваш, че сме близки
Щом признаваш,
че сме близки,
с искрен,
но замиращ в преструвка глас,
нека да отхвърлим
мисли низки,
че не са в общуването
те за нас!
Туй е свят
на мойте опасения,
впримчващи ме
в предчувствия жалки,
а нататък,
продължаващ в притеснения,
търсещи за оправдания
залъгалки.
И тревогата
събирам в стих,
че прелива
от сърдечния език,
който се запазва
тих,
но прераства
и във вик.
-Мойто слово,
извинително
не отрича
положението действително.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Валери,
На мен ми харесва така изразен процеса,
обичам да си имам съквартиранти,
защото все по-често хората работят в екип,
постигат ефект на високо ниво и добро разбиране,
което струва ми се тук е изразено в пълнота!
Поздрав! -
Когато думите ми се разбират,
възможно е сълзите да напират!?
-
Кити,
Това е просто една история със свои прототипи, а тук показана в резюме чрез литературните герои. Това наистина е някакъв отрязък от житейски път, който разказвам в повечето си творби.
Поздрав! -
Е тук Валери, направо ме разби,
дай ми кърпа, напират ми сълзи.
Поздрав. -
Това е пътят който се извървява в много отношения.
Поздрави Валери -
Мери,
Творбата визира отношение от висок ранг, което е основа героят да се вгледа в себе си. Откритостта и откровеността между двамата герои не подлежи на съмнение, което се установява от показания между тях диалог.
Поздрав! -
Толерантността е на път да се изпари,
когато се опитваш да даваш "очи"
на този който не вижда по-далеч от носа си!
За какво да се извиняваме! -
Да тръгнем от това, че сме "съквартиранти"-
в опит да направим тука ново общество:
едни в групи близки, други са пък "анти",
процесите разкриват нашто естество.
А твоят коментар ще трябва да приеме
процеса, който съм изобразил,
защото иначе ще му отнеме
живеца и ще стане за резил!?
Поздрав! -
Признанието че сме близки
отваря нови хоризонти.
Това изключва мисли ниски
и прави ни "съквартиранти".
Признавам има притеснение,
но няма нужда от залъгалки.
Би премахнал моите съмнения
с думи истински наглед малки.
Словото твое тук така съзирам.
Дано правдиво да го коментирам.
Поздрав и усмивка Валери.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Съквартиранти" е сполучлив израз, който тук въвежда Анета, а аз й отговарям на коментара. В текста обаче, нещата са много далеч от това, за което говориш ти.
Поздрав!