Щом признаваш, че сме близки
Щом признаваш,
че сме близки,
с искрен,
но замиращ в преструвка глас,
нека да отхвърлим
мисли низки,
че не са в общуването
те за нас!
Туй е свят
на мойте опасения,
впримчващи ме
в предчувствия жалки,
а нататък,
продължаващ в притеснения,
търсещи за оправдания
залъгалки.
И тревогата
събирам в стих,
че прелива
от сърдечния език,
който се запазва
тих,
но прераства
и във вик.
-Мойто слово,
извинително
не отрича
положението действително.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
