MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
Jan 12, 2007, 7:19 PM

Щом признаваш, че сме близки 

  Poetry
711 0 10

 

 

Щом признаваш,

че сме близки,

с искрен,

но замиращ в преструвка глас,

нека да отхвърлим

мисли низки,

че не са в общуването

те за нас!

Туй е свят

на мойте опасения,

впримчващи ме

в предчувствия жалки,

а нататък,

продължаващ в притеснения,

търсещи за оправдания

залъгалки.

И тревогата

събирам в стих,

че прелива

от сърдечния език,

който се запазва

тих,

но прераства

и във вик.

-Мойто слово,

извинително

не отрича

положението действително.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мери,
    "Съквартиранти" е сполучлив израз, който тук въвежда Анета, а аз й отговарям на коментара. В текста обаче, нещата са много далеч от това, за което говориш ти.
    Поздрав!
  • Валери,
    На мен ми харесва така изразен процеса,
    обичам да си имам съквартиранти,
    защото все по-често хората работят в екип,
    постигат ефект на високо ниво и добро разбиране,
    което струва ми се тук е изразено в пълнота!
    Поздрав!
  • Когато думите ми се разбират,
    възможно е сълзите да напират!?

  • Кити,
    Това е просто една история със свои прототипи, а тук показана в резюме чрез литературните герои. Това наистина е някакъв отрязък от житейски път, който разказвам в повечето си творби.
    Поздрав!
  • Е тук Валери, направо ме разби,
    дай ми кърпа, напират ми сълзи.

    Поздрав.
  • Това е пътят който се извървява в много отношения.
    Поздрави Валери
  • Мери,
    Творбата визира отношение от висок ранг, което е основа героят да се вгледа в себе си. Откритостта и откровеността между двамата герои не подлежи на съмнение, което се установява от показания между тях диалог.
    Поздрав!
  • Толерантността е на път да се изпари,
    когато се опитваш да даваш "очи"
    на този който не вижда по-далеч от носа си!
    За какво да се извиняваме!
  • Да тръгнем от това, че сме "съквартиранти"-
    в опит да направим тука ново общество:
    едни в групи близки, други са пък "анти",
    процесите разкриват нашто естество.
    А твоят коментар ще трябва да приеме
    процеса, който съм изобразил,
    защото иначе ще му отнеме
    живеца и ще стане за резил!?

    Поздрав!
  • Признанието че сме близки
    отваря нови хоризонти.
    Това изключва мисли ниски
    и прави ни "съквартиранти".
    Признавам има притеснение,
    но няма нужда от залъгалки.
    Би премахнал моите съмнения
    с думи истински наглед малки.

    Словото твое тук така съзирам.
    Дано правдиво да го коментирам.

    Поздрав и усмивка Валери.
Random works
: ??:??