Щом признаваш, че сме близки

Поэзия

893 0 10

Щом признаваш,

че сме близки,

с искрен,

но замиращ в преструвка глас,

нека да отхвърлим

мисли низки,

че не са в общуването

те за нас!

Туй е свят

на мойте опасения,

впримчващи ме

в предчувствия жалки,

а нататък,

продължаващ в притеснения,

търсещи за оправдания

залъгалки.

И тревогата

събирам в стих,

че прелива

от сърдечния език,

който се запазва

тих,

но прераства

и във вик.

-Мойто слово,

извинително

не отрича

положението действително.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

MOJSEI (Валери Рибаров)

Мери,
"Съквартиранти" е сполучлив израз, който тук въвежда Анета, а аз й отговарям на коментара. В текста обаче, нещата са много далеч от това, за което говориш ти.
Поздрав!

2007-01-12T22:30:42+02:00
Меричка (Мери Попинз)

Валери,
На мен ми харесва така изразен процеса,
обичам да си имам съквартиранти,
защото все по-често хората работят в екип,
постигат ефект на високо ниво и добро разбиране,
което струва ми се тук е изразено в пълнота!
Поздрав!

2007-01-12T21:55:30+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Когато думите ми се разбират,
възможно е сълзите да напират!?

2007-01-12T21:43:29+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Кити,
Това е просто една история със свои прототипи, а тук показана в резюме чрез литературните герои. Това наистина е някакъв отрязък от житейски път, който разказвам в повечето си творби.
Поздрав!

2007-01-12T21:32:01+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Е тук Валери, направо ме разби,
дай ми кърпа, напират ми сълзи.

Поздрав.

2007-01-12T21:28:01+02:00