8 dic 2009, 7:46

Щом те прегръщам

  Poesía » Otra
831 0 3

Щом те прегръщам

/ по Т.Нова /

Когато прегръщам, своя дом напущам без страх.
Други земни посоки - просто са бич...
На място иди и пипни стената на Каджурахо*!
Гъвкави двойки се сплитат, опити от обич...

Все по-близо до нас Вавилон е. Много е просто.
Но не всекиму Бог дал е чифт да си има и до зори!
Тук е пъстроцветната Индия - голи и боси
и скрижали-жени, завити в ярки сари.

Ти си чувала Тантра**, разбира се. Пустинно е в храма.
Там нямаш място, ако налягат те страсти!
Виж отвън, как изкустно Лакшми се притиска във Рама.
В Чудо-Творение сливат се частите.

Термитник свещен! Пясъчник, по-здрав от печена глина.
Хилядолетни храмове, скулптури и култури!
Ненапразно дялал е камъка някой отдавна споминат
извайвайки тяло и обем, и натура!

Змийска грация на телата, съблазнителни линии!
Империя от Страст и История на Чувството, всъщност!
Това не е похот, не е прищявка... Бентове рухват пред кундалини!!!
И двамата сме безсмъртни, щом те прегръщам...

- - -
*-уникално място в централна Индия, където през 1838 г., в джунглата са били намерени древни храмове, изцяло покрити с еротични фигури.
**-медитивна сексуална практика, освобождаваща и усилваща поток жизнена енергия - кундалини, за телесно здраве и просветление.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...