7 oct 2015, 7:48

Щрих

  Poesía » Otra
589 0 3

Щрих


Нощ, мастилено петно

разтваря сенките на мрака 

вопъл, на сподавен глас гнездо 

по улицата пуста бяга


Отвъдното се мъчи да проходи 

взира се с невиждащи очи

изпратено при нас от звездните простори

когато се съвземе какво ли предстои

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Анастасия,нали за това ясновидците са толкова малко.
    Младене,вторачени в себе си често не виждаме какво ни предстои.Нека и да се постреснем.Благодаря за оценката.
    Валери,както и да го наричаш не можеш му избяга!ТО ВЕЧЕ Е ТУК!
    Поздрав и хубава вечер на всички!
  • То не е Чудовище, а Дракон. И числото му е 666!
  • "Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо!" /Лао Дзъ/.

    То, Отвъдното, рано или късно прохожда...Но по-добре за нас е неговите "невиждащи очи" да ни погледнат, колкото се може по-късно.

    Стряскащо стихотворение си написал, Гавраиле! Но и замислящо - в най-хубавия смисъл на думата. Поздрав и хубав ден!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...