Щрих

Poesía » Otra

585 0 3

Щрих

Нощ, мастилено петно

разтваря сенките на мрака

вопъл, на сподавен глас гнездо

по улицата пуста бяга

Отвъдното се мъчи да проходи

взира се с невиждащи очи

изпратено при нас от звездните простори

когато се съвземе какво ли предстои

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Анастасия,нали за това ясновидците са толкова малко.
Младене,вторачени в себе си често не виждаме какво ни предстои.Нека и да се постреснем.Благодаря за оценката.
Валери,както и да го наричаш не можеш му избяга!ТО ВЕЧЕ Е ТУК!
Поздрав и хубава вечер на всички!

2015-10-07T18:58:26+03:00
vega666 (Младен Мисана)

То не е Чудовище, а Дракон. И числото му е 666!

2015-10-07T13:29:06+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо!" /Лао Дзъ/.

То, Отвъдното, рано или късно прохожда...Но по-добре за нас е неговите "невиждащи очи" да ни погледнат, колкото се може по-късно.

Стряскащо стихотворение си написал, Гавраиле! Но и замислящо - в най-хубавия смисъл на думата. Поздрав и хубав ден!

2015-10-07T09:31:49+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0