7 окт. 2015 г., 07:48

Щрих

588 0 3

Щрих


Нощ, мастилено петно

разтваря сенките на мрака 

вопъл, на сподавен глас гнездо 

по улицата пуста бяга


Отвъдното се мъчи да проходи 

взира се с невиждащи очи

изпратено при нас от звездните простори

когато се съвземе какво ли предстои

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Анастасия,нали за това ясновидците са толкова малко.
    Младене,вторачени в себе си често не виждаме какво ни предстои.Нека и да се постреснем.Благодаря за оценката.
    Валери,както и да го наричаш не можеш му избяга!ТО ВЕЧЕ Е ТУК!
    Поздрав и хубава вечер на всички!
  • То не е Чудовище, а Дракон. И числото му е 666!
  • "Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо!" /Лао Дзъ/.

    То, Отвъдното, рано или късно прохожда...Но по-добре за нас е неговите "невиждащи очи" да ни погледнат, колкото се може по-късно.

    Стряскащо стихотворение си написал, Гавраиле! Но и замислящо - в най-хубавия смисъл на думата. Поздрав и хубав ден!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...