7 окт. 2015 г., 07:48

Щрих

584 0 3

Щрих


Нощ, мастилено петно

разтваря сенките на мрака 

вопъл, на сподавен глас гнездо 

по улицата пуста бяга


Отвъдното се мъчи да проходи 

взира се с невиждащи очи

изпратено при нас от звездните простори

когато се съвземе какво ли предстои

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Анастасия,нали за това ясновидците са толкова малко.
    Младене,вторачени в себе си често не виждаме какво ни предстои.Нека и да се постреснем.Благодаря за оценката.
    Валери,както и да го наричаш не можеш му избяга!ТО ВЕЧЕ Е ТУК!
    Поздрав и хубава вечер на всички!
  • То не е Чудовище, а Дракон. И числото му е 666!
  • "Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо!" /Лао Дзъ/.

    То, Отвъдното, рано или късно прохожда...Но по-добре за нас е неговите "невиждащи очи" да ни погледнат, колкото се може по-късно.

    Стряскащо стихотворение си написал, Гавраиле! Но и замислящо - в най-хубавия смисъл на думата. Поздрав и хубав ден!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...