7.10.2015 г., 7:48

Щрих

583 0 3

Щрих


Нощ, мастилено петно

разтваря сенките на мрака 

вопъл, на сподавен глас гнездо 

по улицата пуста бяга


Отвъдното се мъчи да проходи 

взира се с невиждащи очи

изпратено при нас от звездните простори

когато се съвземе какво ли предстои

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Анастасия,нали за това ясновидците са толкова малко.
    Младене,вторачени в себе си често не виждаме какво ни предстои.Нека и да се постреснем.Благодаря за оценката.
    Валери,както и да го наричаш не можеш му избяга!ТО ВЕЧЕ Е ТУК!
    Поздрав и хубава вечер на всички!
  • То не е Чудовище, а Дракон. И числото му е 666!
  • "Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо!" /Лао Дзъ/.

    То, Отвъдното, рано или късно прохожда...Но по-добре за нас е неговите "невиждащи очи" да ни погледнат, колкото се може по-късно.

    Стряскащо стихотворение си написал, Гавраиле! Но и замислящо - в най-хубавия смисъл на думата. Поздрав и хубав ден!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...