9 mar 2007, 22:12

Щрихи 

  Poesía
522 0 5
Щрихи

От пясък с пръсти бавно замъци градя
и не една вълна поглъща в миг труда.
Защо не спрях, от пусто в празно пак преливам...
Не бива в пясък, в сив гранит е здрав зида.

* * *

Дали дворец от камък искам аз след мен,
от него лъха студ, дори и в слънчев ден.
Кое е трайно и след нас остава живо?
Ревниви знаци пазят плод и огън в плен.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??