Този дружески шарж е посветен на двата музикални колоса в откровения, антиподите Антоан Антонов и Николай Колев с пожелания, все така да поддържат шоуто, за да ни е интересно да посещаваме музикалния раздел на сайта! :–)

Един щурец –

известен цигулар –

цигулката си изостави.

Реши с китара да я замени

и да засвири рок

в балади.

Излезе на полянка китна

в една гора планинска,

сред дъбрава

и седемструнна, колоритна

мелодия разля

с възслава...

За неугасващото „вчера”

на „бръмбарите” всепризнати,

вечни,

за талантливата им атмосфера

в неповторимите им песни.

Притихнала, гората се заслуша

с наслада в мелодичните послания

за „уличката малка” – дива круша,

съпреживя душевните терзания

на милата „мадона, лейди”

и „може би”, „тя те обича”,

„от мен за теб”...

Прекрасните акорди

се лееха в тонална притча.

На горската поляна минзухарите

в лилаво оцветиха своя взор,

а вятъра листата по върхарите,

задирижира да припяват в хор.

Дочул субдоминантните тризвучия

на щурчовите ладове тонически,

маестро славей мигом долетя

и в миг прекъсна хора ботанически...

- Я, чакай малко! Я, се спрете!

Каква е тази пълна дивотия?

Не пеете –  а се дерете

в разнопосочна бъркотия!

Да знаете –

завършил съм консерватория

и вашите терцини, бленди,

са пълен фалш и какафония...

Не са „коняк”,

а долнопробно бренди!

Какво клакирате на таз цикада?

Къде са и секстините, и ноните?

Гъдулка нему се полага –

та, мечки ‘оро да въртят,

под клоните!

Тоз „Паганини” пълен брум е –

живее в минало столетие...

Мен слушайте и вдъхновете се

от дигиталното ми достолепие.

Туй Роланд, Касио и прочее,

и други автоаранжори

с които всеки в ресторанти блее,

са днес „върха” – за аматьори.

Попитайте ме – да ви кажа...

Днес, за да бъдеш на вълната,

„про тулс” е нужен в „екипажа” –

за да не бъдеш аут в „играта”.

С „мишока” чудеса се правят –

то звук, то канто, то и гами

на четвърт ниско се подправят,

като арабски „патладжани”.

И канто може да се стори

по електронен път с алтеро,

та музикалните декори,

да украсят гласа на всеки кабайлеро.

Щурецът силно се засегна

на славея от хапещите думи:

- Колега – рече – като те погледна,

сърце ти нямаш, само дърпаш струни.

Натискай си клавишите с „мишока”

и звуците настройвай си чрез клик –

на твоята космическа епоха

и липсва елегантен дух и щрих.

Не е достатъчно да можеш витруозно,

спортсменски да накъдриш китни ноти

и да приемаш твърде на сериозно,

добре звучащите си музикални анекдоти.

Да музицираш, е изкуство за душата

и да докоснеш нея, е изкуство –

кому е нужен звук до небесата,

кристално чист, без капка плам и чувство?

Тъй, заплющяха думи остри

в развихрена брутална „канонада” –

един папуняк долетя на гости

и се втрещи от бляскавата клоунада.

Шокиран вятъра утихна,

а минзухарите прибраха

в тревата клюмнали глави,

като, че ли от спора

се свеняха.

Гръм на небето възвести,

че буря ще започне грозна,

а плисналия дъжд с порой изми,

следите от кавгата грандиозна.