Щурец тихо заспива,
когато нощта си отива,
уморен цяла нощ да свири
на хорото на светулките красиви.
А слънцето вече пристига,
наедрява и бърза,
с топли лъчи гальовни,
нежно да пробуди пеперуди съновни.
Петлите първи веч отдавна пеят
и приканват съществата земни
да си поживеят.
Селяк си морно очи отваря
и бавно и протяжно крака провлачва,
изморен да става със слънцето ранобудно.
Но зайчето слънчево през очите му проблясва
и весело и игриво го подканва
към работата трудна,
към работата тежка.
И песента на пойни птички в сърцето му заиграва
и душата му се радва,
и очи широко отворени към небето гледат,
гледат и не вярват колко е ясно синьо то.
И краката сами пътя си познават,
и към живота работен го запътват,
а селяка вече буден и разбуден,
весело свирука под мустак във такт.
Деня завърта се, не спира,
жега пари челото мокро,
но селяк си погледа не вдига
и неуморно мисли устремени,
мечти недоизживени
в земята заравя.
И идва вечерта желана,
вечерта дочакана и мечтана,
у дома да се прибере
при малкото си дете.
Ръцете тежки, уморени
без капка сила оставени,
поемат телцето на детето
и го понасят към легълцето.
Деня завърта се, не спира,
щурец ведър песен засвиря
и светулките на хорото се хващат
и по цяла нощ, като самодиви красиви,
обикалят селата и светят на децата.
© Юлия Todos los derechos reservados