11.05.2006 г., 23:53

Щурец тихо заспива

1.2K 0 2

Щурец тихо заспива,

когато нощта си отива,

уморен цяла нощ да свири

на хорото на светулките красиви.

 

А слънцето вече пристига,

наедрява и  бърза,

с топли лъчи гальовни,

нежно да пробуди пеперуди съновни.

 

Петлите първи веч отдавна пеят

и приканват съществата земни

да си поживеят.

 

Селяк си морно очи отваря

и бавно и протяжно крака провлачва,

изморен да става със слънцето ранобудно.

 

Но зайчето слънчево през очите му проблясва

и весело и игриво го подканва

към работата трудна,

към работата тежка.

 

И песента на пойни птички в сърцето му заиграва

и душата му се радва,

и очи широко отворени към небето гледат,

гледат и не вярват колко е ясно синьо то.

 

И краката сами пътя си познават,

и към живота работен го запътват,

а селяка вече буден и разбуден,

весело свирука под мустак във такт.

 

Деня завърта се, не спира,

жега пари челото мокро,

но селяк си погледа не вдига

и неуморно мисли устремени,

мечти недоизживени

в земята заравя.

 

И идва вечерта желана,

вечерта дочакана и мечтана,

у дома да се прибере

при малкото си дете.

 

Ръцете тежки, уморени

без капка сила оставени,

поемат телцето на детето

и го понасят към легълцето.

 

Деня завърта се, не спира,

щурец ведър песен засвиря

и светулките на хорото се хващат

и по цяла нощ, като самодиви красиви,

обикалят селата и светят на децата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...