Щурм на чистото отчаяние
Небето слиза по ръцете ти -
мека стълба,
по която Слънцето
ще се търкулне нащърбено
и ще угасне завинаги.
В пролетния апокалипсис
светлината ще забрави за нас -
последно момиче с последно момче,
ще похити телата ни ледено-сини,
ще разсейва смъртта с нестройното си пеене.
Нали ти казах да не ме обичаш -
светът все още не се е състоял.
Само този, когото обичаш
може да ти подари чисто отчаяние.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислава Атанасова Todos los derechos reservados
