Mar 12, 2018, 10:55 AM

Щурм на чистото отчаяние 

  Poetry » Other
490 0 3

Небето слиза по ръцете ти -

мека стълба,

по която Слънцето

ще се търкулне нащърбено

и ще угасне завинаги.

 

В пролетния апокалипсис

светлината ще забрави за нас -

последно момиче с последно момче,

ще похити телата ни ледено-сини,

ще разсейва смъртта с нестройното си пеене.

 

Нали ти казах да не ме обичаш -

светът все още не се е състоял.

Само този, когото обичаш

може да ти подари чисто отчаяние.

© Десислава Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??