12.03.2018 г., 10:55 ч.

Щурм на чистото отчаяние 

  Поезия » Друга
392 0 4

Небето слиза по ръцете ти -

мека стълба,

по която Слънцето

ще се търкулне нащърбено

и ще угасне завинаги.

 

В пролетния апокалипсис

светлината ще забрави за нас -

последно момиче с последно момче,

ще похити телата ни ледено-сини,

ще разсейва смъртта с нестройното си пеене.

 

Нали ти казах да не ме обичаш -

светът все още не се е състоял.

Само този, когото обичаш

може да ти подари чисто отчаяние.

© Десислава Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??