Шум от прах

Шумът звук ли е, звук е!

Думите звук ли са, звук са!

В шума думи можеш ли да чуеш?

От шума думите можеш ли да забравиш?

Шумът желязна стена може да бъде,

най-добър приятел, твой невидим,

спасение от гневния рев на дете,

искащо любов и спокойствие.

От шума всеки иска да избяга

и при думите с надежда отива,

а него аз търся, за да се спася…

Къде е моят шум тогава?

Шума в прахта си ще открия

и с нея ще се аз залея,

и не ще чувам вече тоз плач, който все ми казва:

ще те открия!

От шума се ражда всичко

и с него всичко се погубва,

в него няма болка, ни тъга,

а просто преобърната тишина.

Шумътвсяка дума заглушава,

без никого да наранява,

заради него никога не те боли

и не говориш после през сълзи.

А сестра му тишината,

така завижда на шума,

че е така добър и от полза,

на всеки, който си поиска малка доза.

В шума не знаеш какво си чул,

щом си в него, значи не ти слуша - …

онзи луд, дето държи Твоята играчка

и те чака само да спреш тая прахосмукачка!

Звуците са най-силното средство за въздействие на душата, разума и тялото. В този смисъл и тишината, ако се разглежда като липса на звук. Звуците се делят на два вида: случайни и неслучайни, като вторите ние познаваме и наричаме музика и думи. Звуците са способни да променят коренно настроението на човек, да го изпратят както в миналото така и в бъдещето. За някой хора извечните думи като любов,щастие, радост и тъга са еднозначни на звуците(и по-точно музиката). Какво настроение ще носи даден звук решава неговият създател – твореца ! От тази гледна точка, казано на прост език, всеки, който може да говори, е творец. И съм прав, защото да бъдеш творец, означава да слушаш себе си и да изразяваш себе си. А като говорим, ние правим именно това. Другият вид звуци, това са случайните звуци, т.е. шумът !

            В момента искам да обърна внимание именно на думите и шумът. Лично аз предпочитам шума . В шума няма смисъл, той е толкова хаотичен и безразборен звук и ти знаеш това и просто не се чудиш защо е такъв. Той никога не може да те подведе, защото посланието му е едно единствено и никога не би те объркал повече от колкото си вече. Дори би ти помогнал и би те спрял от своята самозабрава. С шума ти винаги можеш да заглужиш всички останали звуци. Можеш да се скриеш от тях, защото той е над тях, той дори е над нас. Той никога не би те наранил, никога не би могъл да остане погрешно разбран и след това да се чудиш какво точно е искал да ти “каже”. Докато при думите ситуацията е съвсем различна. Думите, казани по различен начин, могат да покажат нещо различно. При тях присъства този елемент на двусмислие (а понякога и три). Думите могат много да раняват, това всеки го знае. Едва ли има човек, който да не е усетил горчивия им вкус. Думите, било то лъжливи или не, щом бъдат изречени, те създават у нас една представа за човека, от който са “излезнали”. Понякога тя ни харесва, а друг път не до толкова. За това думите са нещо специално (или поне трябва) и ние сме длъжни да бъдем внимателни как си ги подбираме и използваме.