Шум от прах
Шумът звук ли е, звук е!
Думите звук ли са, звук са!
В шума думи можеш ли да чуеш?
От шума думите можеш ли да забравиш?
Шумът желязна стена може да бъде,
най-добър приятел, твой невидим,
спасение от гневния рев на дете,
искащо любов и спокойствие.
От шума всеки иска да избяга
и при думите с надежда отива,
а него аз търся, за да се спася…
Къде е моят шум тогава?
Шума в прахта си ще открия
и с нея ще се аз залея,
и не ще чувам вече тоз плач, който все ми казва:
ще те открия!
От шума се ражда всичко
и с него всичко се погубва,
в него няма болка, ни тъга,
а просто преобърната тишина.
Шумътвсяка дума заглушава,
без никого да наранява,
заради него никога не те боли
и не говориш после през сълзи.
А сестра му тишината,
така завижда на шума,
че е така добър и от полза,
на всеки, който си поиска малка доза.
В шума не знаеш какво си чул,
щом си в него, значи не ти слуша - …
онзи луд, дето държи Твоята играчка
и те чака само да спреш тая прахосмукачка!
Звуците са най-силното средство за въздействие на душата, разума и тялото. В този смисъл и тишината, ако се разглежда като липса на звук. Звуците се делят на два вида: случайни и неслучайни, като вторите ние познаваме и наричаме музика и думи. Звуците са способни да променят коренно настроението на човек, да го изпратят както в миналото така и в бъдещето. За някой хора извечните думи като любов,щастие, радост и тъга са еднозначни на звуците(и по-точно музиката). Какво настроение ще носи даден звук решава неговият създател – твореца ! От тази гледна точка, казано на прост език, всеки, който може да говори, е творец. И съм прав, защото да бъдеш творец, означава да слушаш себе си и да изразяваш себе си. А като говорим, ние правим именно това. Другият вид звуци, това са случайните звуци, т.е. шумът !
В момента искам да обърна внимание именно на думите и шумът. Лично аз предпочитам шума . В шума няма смисъл, той е толкова хаотичен и безразборен звук и ти знаеш това и просто не се чудиш защо е такъв. Той никога не може да те подведе, защото посланието му е едно единствено и никога не би те объркал повече от колкото си вече. Дори би ти помогнал и би те спрял от своята самозабрава. С шума ти винаги можеш да заглужиш всички останали звуци. Можеш да се скриеш от тях, защото той е над тях, той дори е над нас. Той никога не би те наранил, никога не би могъл да остане погрешно разбран и след това да се чудиш какво точно е искал да ти “каже”. Докато при думите ситуацията е съвсем различна. Думите, казани по различен начин, могат да покажат нещо различно. При тях присъства този елемент на двусмислие (а понякога и три). Думите могат много да раняват, това всеки го знае. Едва ли има човек, който да не е усетил горчивия им вкус. Думите, било то лъжливи или не, щом бъдат изречени, те създават у нас една представа за човека, от който са “излезнали”. Понякога тя ни харесва, а друг път не до толкова. За това думите са нещо специално (или поне трябва) и ние сме длъжни да бъдем внимателни как си ги подбираме и използваме.
© Кирил Юнаков Всички права запазени