18 ago 2012, 20:48

Швейцария на Балканите

  Poesía » Civil
890 0 0

Де е Швейцарията на Балканите
и рòгът ù на изобилието?
Как, пак ли ще затягаме коланите
до сетна дупка ний на бùтието?
Е, майната им на пенсионерите,
излишна твар – ненужна на земята.
По дяволите им на рентиерите,
че то веч песента им е изпята
Какво от туй, че днеска бягат младите
от нас далече във чужбина
и че умираме самотно старите
във нашата обрулена родина.
А и човекът още от утробата
поробен е със дългове огромни.
По дяволите орис и прокобата,
де ни правят едни на други злобни.
Що е патриотизъм – родолюбие?
Нима на халос гръмнали пищови!
Наивна вяра, глупост и безумие,
нов хомот и лъскави окови!
Че на кой му е днеска до родината,
ограбена безбожно и позорно.
Свободно де заплита се интригата
на шир и длъж над всичко свято – родно!
Махнете Ботев, Левски от читанките,
че били те разбойници – хайдуци!
„Под игото” на Вазов секвестирайте,
след туй ги заменете със боклуци!
Щом щете, вий ругайте я родината,
ругайте всичко родно, мило – свято,
но, моля, ний обичаме я милата,
макар да е на последно място.
Ех, дàли сме ний всичко на концесия,
продали сме и майчиното мляко!
На чужденци по някаква конвенция
дарили сме им своето богаство...
И ето ние, вместо тук Швейцария,
докарахме бананова република!...
17.08.2012 г.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...