11 jun 2008, 2:04

Сигурност 

  Poesía
652 0 8
 

Тази сигурност

e толкова фатална -

преоблича смешно

даже съвестта...

Лъжем се,

че тя е ще е безкрайна,

че ще ни опази

от света...

Сигурно е

само,

че ни има

точно тук

и в този миг,

сега!

Но какво след мъничко ще

видим,

знае само

Бог.

Нали така?...

 

Имаш дом,

приятели

и нежност,

работа,

обичани места,

и приемаш

всичко

като вечно

с вирнат нос,

с изправена глава...

 

А отсреща

някой се смирява,

без да е закусвал

дни наред...

В самота,

в тревога

и забрава

пие от

изхвърлената смет...

 

Тази сигурност

е толкова фатална

и приспива

нашите души...

 

Да започнем,

нека,

отначало -

с малко хляб

и вино

и звезди...

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??