11 jun 2008, 2:04

Сигурност

  Poesía
824 0 8
 

Тази сигурност

e толкова фатална -

преоблича смешно

даже съвестта...

Лъжем се,

че тя е ще е безкрайна,

че ще ни опази

от света...

Сигурно е

само,

че ни има

точно тук

и в този миг,

сега!

Но какво след мъничко ще

видим,

знае само

Бог.

Нали така?...

 

Имаш дом,

приятели

и нежност,

работа,

обичани места,

и приемаш

всичко

като вечно

с вирнат нос,

с изправена глава...

 

А отсреща

някой се смирява,

без да е закусвал

дни наред...

В самота,

в тревога

и забрава

пие от

изхвърлената смет...

 

Тази сигурност

е толкова фатална

и приспива

нашите души...

 

Да започнем,

нека,

отначало -

с малко хляб

и вино

и звезди...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...