Сигурност
Тази сигурност
e толкова фатална -
преоблича смешно
даже съвестта...
Лъжем се,
че тя е ще е безкрайна,
че ще ни опази
от света...
Сигурно е
само,
че ни има
точно тук
и в този миг,
сега!
Но какво след мъничко ще
видим,
знае само
Бог.
Нали така?...
Имаш дом,
приятели
и нежност,
работа,
обичани места,
и приемаш
всичко
като вечно
с вирнат нос,
с изправена глава...
А отсреща
някой се смирява,
без да е закусвал
дни наред...
В самота,
в тревога
и забрава
пие от
изхвърлената смет...
Тази сигурност
е толкова фатална
и приспива
нашите души...
Да започнем,
нека,
отначало -
с малко хляб
и вино
и звезди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
