Сила

29 mar 2011, 14:51

Poesía

388 0 1

Сила

Никога не отлагай да приемеш

капка съпричастност,

за която хектари земя жадуват.

Да намериш дома си, щом

осъзнаеш, че вечен път те чака бездомен,

да изплачеш сълзите си,

щом осъзнал си, че ням си по-хубав,

не можеш да плачеш! Разбира се!

Демонът прекършил те е,

набол е очите ти.

Кръв не излиза от болка,

защото избран си

да носиш кръста на

хиляди жертви!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.