29.03.2011 г., 14:51

Сила

493 0 1

              Сила

Никога не отлагай да приемеш

капка съпричастност,

за която хектари земя жадуват.

 

Да намериш дома си, щом

осъзнаеш, че вечен път те чака бездомен,

да изплачеш сълзите си,

щом осъзнал си, че ням си по-хубав,

не можеш да плачеш! Разбира се!

 

Демонът прекършил те е,

набол е очите ти.

Кръв не излиза от болка,

защото избран си

да носиш кръста на

хиляди жертви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...