Скрита дълбоко някъде в душата,
живее болката от казаната дума,
която наранява със стрелата
ближните ни в миг на гняв безумен.
Страдат те от тези люти рани,
които сърцата им глождят надълбоко
и да простят опитват, за да стане
в душите им просторно и широко.
Но раната кърви си безутешно
и никога не може да зарасне,
тя отпечатък оставя свой успешно,
дори когато животът им угасне.
© Виктор Костадинов Todos los derechos reservados