14.12.2009 г., 15:33

Силата на думата

1K 0 1

Скрита дълбоко някъде в душата,

живее болката от казаната дума,

която наранява със стрелата

ближните ни в миг на гняв безумен.

 

Страдат те от тези люти рани,

които сърцата им глождят надълбоко

и да простят опитват, за да стане

в душите им просторно и широко.

 

Но раната кърви си безутешно

и никога не може да зарасне,

тя отпечатък оставя свой успешно,

дори когато животът им угасне.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Костадинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...