Скрита дълбоко някъде в душата,
живее болката от казаната дума,
която наранява със стрелата
ближните ни в миг на гняв безумен.
Страдат те от тези люти рани,
които сърцата им глождят надълбоко
и да простят опитват, за да стане
в душите им просторно и широко.
Но раната кърви си безутешно
и никога не може да зарасне,
тя отпечатък оставя свой успешно,
дори когато животът им угасне.
© Виктор Костадинов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
