Скрита дълбоко някъде в душата,
живее болката от казаната дума,
която наранява със стрелата
ближните ни в миг на гняв безумен.
Страдат те от тези люти рани,
които сърцата им глождят надълбоко
и да простят опитват, за да стане
в душите им просторно и широко.
Но раната кърви си безутешно
и никога не може да зарасне,
тя отпечатък оставя свой успешно,
дори когато животът им угасне.
© Виктор Костадинов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
