Последно пълнолуние  за двама,

макар и разделени в миг желан,

по-истинско за мене няма...

От живот със обич изживян!

Всички думи губят смисъл

пред силата на две сърца,

пред всички споделени мисли,

пред краткия живот на вечноста.

Стаявали се в нечие сърце любов,

тя там остава и пораства

и всеки нежен трепет нов,

никога не позволява да угасне.

И тя владее много светове,

в реалността прикрити и стаени,

и ражда много нови гласове,

шепнещи за спомени във времето.

Така израстват две души,

намиращи пътеки във сърцата,

събрали силата да се преборят

със всекиго по пътят си нататък...