5 ago 2009, 15:51

Силата на две души

  Poesía
777 0 1

Последно пълнолуние  за двама,

макар и разделени в миг желан,

по-истинско за мене няма...

От живот със обич изживян!

 

Всички думи губят смисъл

пред силата на две сърца,

пред всички споделени мисли,

пред краткия живот на вечноста.

 

Стаявали се в нечие сърце любов,

тя там остава и пораства

и всеки нежен трепет нов,

никога не позволява да угасне.

 

И тя владее много светове,

в реалността прикрити и стаени,

и ражда много нови гласове,

шепнещи за спомени във времето.

 

Така израстват две души,

намиращи пътеки във сърцата,

събрали силата да се преборят

със всекиго по пътят си нататък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанет Бенчетрит Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...