5 ago 2009, 15:51

Силата на две души

  Poesía
778 0 1

Последно пълнолуние  за двама,

макар и разделени в миг желан,

по-истинско за мене няма...

От живот със обич изживян!

 

Всички думи губят смисъл

пред силата на две сърца,

пред всички споделени мисли,

пред краткия живот на вечноста.

 

Стаявали се в нечие сърце любов,

тя там остава и пораства

и всеки нежен трепет нов,

никога не позволява да угасне.

 

И тя владее много светове,

в реалността прикрити и стаени,

и ражда много нови гласове,

шепнещи за спомени във времето.

 

Така израстват две души,

намиращи пътеки във сърцата,

събрали силата да се преборят

със всекиго по пътят си нататък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанет Бенчетрит Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...