5 авг. 2009 г., 15:51

Силата на две души

776 0 1

Последно пълнолуние  за двама,

макар и разделени в миг желан,

по-истинско за мене няма...

От живот със обич изживян!

 

Всички думи губят смисъл

пред силата на две сърца,

пред всички споделени мисли,

пред краткия живот на вечноста.

 

Стаявали се в нечие сърце любов,

тя там остава и пораства

и всеки нежен трепет нов,

никога не позволява да угасне.

 

И тя владее много светове,

в реалността прикрити и стаени,

и ражда много нови гласове,

шепнещи за спомени във времето.

 

Така израстват две души,

намиращи пътеки във сърцата,

събрали силата да се преборят

със всекиго по пътят си нататък...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Бенчетрит Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...