Aug 5, 2009, 3:51 PM

Силата на две души

  Poetry
774 0 1

Последно пълнолуние  за двама,

макар и разделени в миг желан,

по-истинско за мене няма...

От живот със обич изживян!

 

Всички думи губят смисъл

пред силата на две сърца,

пред всички споделени мисли,

пред краткия живот на вечноста.

 

Стаявали се в нечие сърце любов,

тя там остава и пораства

и всеки нежен трепет нов,

никога не позволява да угасне.

 

И тя владее много светове,

в реалността прикрити и стаени,

и ражда много нови гласове,

шепнещи за спомени във времето.

 

Така израстват две души,

намиращи пътеки във сърцата,

събрали силата да се преборят

със всекиго по пътят си нататък...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанет Бенчетрит All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...