Силата на усмивката
Виждам сребърните струни на нощта,
как разкъсват на части тишината,
а денят от слънцето лъчи събра
и ми посочи път към свободата.
Тя душата ми напълни със утеха,
надежда сложи в моята ръка
и виждам как пред съдбата ми нелека,
запали една велика светлина.
А тя, като усмивката сияе
и прави пътя ми възможен и лек,
устата моли, вместо да роптае,
душата знае, че душа е на човек,
сърцето отдавна знае що е милост,
очите ми са извор на сълзи,
разумът се бори с всяка низост,
щом усмивка на лицето ми цъфти.
Усмивката безброй врати отваря,
и аз не мога повече да искам,
стига ми с теб да разговарям
усмихнато, когато си поискам!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
