25 jun 2008, 12:03

silencio 

  Poesía » Versos blancos
543 0 11
вървях

nосле дойде зиматa

другото беше въпрос на уговорки

преди и след снега

преди и след поетото количество вино

преди и след мен

картините на тишината

отварях бавно

каталог с подредени мисли

надписани старателно от организаторите

не се научих на сложни изрази

чакам да поумнея

кръгът просто е кръг

и бялото е бяло

а не някакъв нюанс на минало

или комбинация от мириси

по повърхността ми

умрелите могат да танцуват

навсякъде

дори по клепачите самота

утрото все съмва неочаквано

пред пепелника с угарки

докато тече зимата

вържи очите ми

за да не те намеря

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радост за очите и душата ми...

    "дори по клепачите самота"
  • Съгласна за висотата на класата!!
    Ето ти още един фен
    -
    аз

  • благодаря
  • Хайде де, да не ти е първата зима.
    Висока класа ти е поезията, знаеш. Поздрави!

  • бе не винаги да ти кажа
    като тръгнат некой път нопаки сезоните...
    мани бегай
  • И както винаги след зимата идва пролет - циклична закономерност. Нищо ново под слънцето.
  • silencio...
    !!!
    вържи очите ми
    за да не те намеря
  • Трети път чета и оставам все така вторачен в текста!
    Мога да кажа страшно много... или нищо...
    Забелязал съм, че реагирам така само на наистина стойностните и кефещи самородни късове слово!

    Зори,

    AVE!

  • Мда, прочетох...
    разроши мислите ми!
    Поздрав!
  • ...типичния твой стил!
    радвам се, че има хора,
    които пишат така.
    поздрав
  • да седнем на по питие, а?
Propuestas
: ??:??