Jun 25, 2008, 12:03 PM

silencio

759 0 11
вървях

nосле дойде зиматa

другото беше въпрос на уговорки

преди и след снега

преди и след поетото количество вино

преди и след мен

картините на тишината

отварях бавно

каталог с подредени мисли

надписани старателно от организаторите

не се научих на сложни изрази

чакам да поумнея

кръгът просто е кръг

и бялото е бяло

а не някакъв нюанс на минало

или комбинация от мириси

по повърхността ми

умрелите могат да танцуват

навсякъде

дори по клепачите самота

утрото все съмва неочаквано

пред пепелника с угарки

докато тече зимата

вържи очите ми

за да не те намеря

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...