25 mar 2007, 11:47

Силна

  Poesía
966 0 2
Нямам въздух да дишам, а сърцето ми не спира да бие,
трети ден не спирам да мисля за теб,
бягам и се крия от теб дори, възможно ли е това,
съдбата да ми затваря всички врати,
какво да направя, за да те забравя,
и невъзможното направих разбери,
да знам,че с друга си,без усмивката да пада от лицето ми,
не мога да умра от това, аз не съм от слабите жени,
силна съм и това най-много ми тежи.
Ще изтриеш ли неизплаканите ми сълзи,
ще обещеш ли,че повече няма да се появяваш в живота ми,
но моля те поне този път изпълни обещанието си,
постарай се да останеш като мъж в съзнанието ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Манчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....