25.03.2007 г., 11:47

Силна

965 0 2
Нямам въздух да дишам, а сърцето ми не спира да бие,
трети ден не спирам да мисля за теб,
бягам и се крия от теб дори, възможно ли е това,
съдбата да ми затваря всички врати,
какво да направя, за да те забравя,
и невъзможното направих разбери,
да знам,че с друга си,без усмивката да пада от лицето ми,
не мога да умра от това, аз не съм от слабите жени,
силна съм и това най-много ми тежи.
Ще изтриеш ли неизплаканите ми сълзи,
ще обещеш ли,че повече няма да се появяваш в живота ми,
но моля те поне този път изпълни обещанието си,
постарай се да останеш като мъж в съзнанието ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Манчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...