Mar 25, 2007, 11:47 AM

Силна

  Poetry
969 0 2
Нямам въздух да дишам, а сърцето ми не спира да бие,
трети ден не спирам да мисля за теб,
бягам и се крия от теб дори, възможно ли е това,
съдбата да ми затваря всички врати,
какво да направя, за да те забравя,
и невъзможното направих разбери,
да знам,че с друга си,без усмивката да пада от лицето ми,
не мога да умра от това, аз не съм от слабите жени,
силна съм и това най-много ми тежи.
Ще изтриеш ли неизплаканите ми сълзи,
ще обещеш ли,че повече няма да се появяваш в живота ми,
но моля те поне този път изпълни обещанието си,
постарай се да останеш като мъж в съзнанието ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Манчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...