Mar 25, 2007, 11:47 AM

Силна

  Poetry
968 0 2
Нямам въздух да дишам, а сърцето ми не спира да бие,
трети ден не спирам да мисля за теб,
бягам и се крия от теб дори, възможно ли е това,
съдбата да ми затваря всички врати,
какво да направя, за да те забравя,
и невъзможното направих разбери,
да знам,че с друга си,без усмивката да пада от лицето ми,
не мога да умра от това, аз не съм от слабите жени,
силна съм и това най-много ми тежи.
Ще изтриеш ли неизплаканите ми сълзи,
ще обещеш ли,че повече няма да се появяваш в живота ми,
но моля те поне този път изпълни обещанието си,
постарай се да останеш като мъж в съзнанието ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Манчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...