Mar 25, 2007, 11:47 AM

Силна

  Poetry
967 0 2
Нямам въздух да дишам, а сърцето ми не спира да бие,
трети ден не спирам да мисля за теб,
бягам и се крия от теб дори, възможно ли е това,
съдбата да ми затваря всички врати,
какво да направя, за да те забравя,
и невъзможното направих разбери,
да знам,че с друга си,без усмивката да пада от лицето ми,
не мога да умра от това, аз не съм от слабите жени,
силна съм и това най-много ми тежи.
Ще изтриеш ли неизплаканите ми сълзи,
ще обещеш ли,че повече няма да се появяваш в живота ми,
но моля те поне този път изпълни обещанието си,
постарай се да останеш като мъж в съзнанието ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Манчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...