25 ene 2009, 18:07

Силният

  Poesía
1.6K 0 28
Пък ти го наричай
Любов.
Щастлива ли? –
Няма значение.

Но е винаги
под надслов:
„Имаш
към мен задължения!”

А после ми викай:
”Така е!
Било е и тъй
ще си бъде.”

Отсичай, а аз,
Обвиняем,
ще моля за
лека присъда.

А ти ме сочи
с тоя пръст.
Под няколко пласта
обиди.

И ме разпъвай
На кръст.
И ме заплашвай –
ще видя.

Заривай ме
с тон унижения.
И ми налагай
изричен контрол.

Сълзите ми? –
нямат значение…
Пък ти го наричай
Силният пол.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мотивира ме да погледна по-реалистично на досегашните си представи. Въпреки, че не се разпознах в крясъците има над какво да помисля. Ето това е изкуството! Идва, намира те и те променя.Поздрав!
  • Ей, Тома...пишеш великолепно и не ти правя четки, просто ме кефиш... ти от силния пол ли си ?...
  • Вярно е, Бианка, мислих го и не спирам да мисля по въпроса, но засега не съм убеден доколко махането на "изричен" е добре. Все още.

    Благодаря отново на всички.
  • Поздрав! Стахотно, както е винаги при теб!Само искам да добавя, че нещо ме спъва на финала-не в смисъла, защото той е уникален,може би нещо в ритъма.Може "контрол" без "изричен",смисълът не се губи.Помисли.
  • Хареса ми! Пожелавам ти следващото ти стихотворение да е по-весело!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...