Силното момче

Силното момче

(На моят племенник Григор)

Едно момче порасна сякаш изведнъж,

бе дете, младеж, а сега е млад мъж.

Върви по своя път с вяра и надежда,

постига своите цели той с борба.

Израсна пред очите ми от малко дете,

дете на моят брат но и мое момче.

Едно щастливо детство сред природата,

в селцето малко в полите на Витоша.

Вече голям мъж но за мен си остава момче,

може би защото и аз съм пораснало дете.

Останало е в нас детството, нашите спомени,

едно истинско усещане за игри и мечти!

И той си има като мен брат по-голям,

с него е и никога не ще остане сам.

Защото имаме приятели много добри,

но имаш ли брат, в света не сте сами!