Симеоне, само ако знаеше,
че светът се е сринал
в краката ми.
Симеоне, само ако бе видял,
че в деня, в който се появи ти,
в очите ти видях
и за мен се прероди,
желанието ми
за живот.
Заради онова старо и
забравено
усещане за любов...
Твоята младост
и твоята красота.
Поразиха ме,
като очевидна
истина.
И разпалиха в мен,
всичките ми
пролетни цветове.
Симеоне,
само ако знаеше,
как посред бял ден
те сънувах...
И мечтаех за нощта,
в която бих могла,
да съм някъде
със теб сама.
Ах, Симеоне,
ако можех само,
да се събудя
една сутрин
в ръцете ти...
И да целуна
врата ти,
гърдите ти и
голите ти рамене.
Симеоне,
ако ми вярваш...
Докосни ме!
Симеоне,
ако ме докоснеше,
кълна се,
дъхът ми би се спрял...
Тогава прегърни ме!
Животът ми в този
миг би бил озарен...
Ах, Симеоне,
Ако можех само
да се доближа
и да докосна
устните ти сега...
Бих умряла след това.
🎼
Може би
никога повече,
няма да те видя.
Но ако останеш,
дори брат ти не знае
и никога не би узнал,
това, с което ще те даря.
Ако кожата ми и устните ти
се срещнат някога.
Симеоне, само ако посмееше...
🎧
Ах, Симеоне,
ако запееше...
Онази песен,
която най-накрая би ме излекувала.
Никога повече в живота ми,
войната не би съществувала.
Само любов във вените ми
вече ще тече...
Ако една нощ, Симеоне,
ме обичаше.
Ах, Симеоне...
Всичките ми съмнения,
предпазливости
и подозрения.
ще се срутят.
Ако някой ден
се доближиш до мен.
Със чистотата на невинността,
отново бих могла
да имам вяра в мъжа
и човечността.
Бих простила, всяко зло и
и всичката болка,
която са ми причинявали
някога хората...
Бих простила,
всеки забит в гърба ми нож.
Ако ме обичаше, Симеоне,
поне една нощ.
Това може би е
последният ми шанс,
да превърна живота си
в танц.
На красотата
и на радостта,
ако само бих могла,
да разходя пръстите си,
по врата ти
и косите ти,
държащи
слънчевия блясък в плен.
И мен.
© D. Todos los derechos reservados