Симеоне, само ако знаеше,
че светът се е сринал
в краката ми.

Симеоне, само ако бе видял,
че в деня, в който се появи ти,
в очите ти видях
и за мен се прероди,
желанието ми
за живот.
Заради онова старо и
забравено
усещане за любов...
 

Твоята младост 
и твоята красота.
Поразиха ме,
като очевидна
истина.

И разпалиха в мен, 
всичките ми 
пролетни цветове.
 

Симеоне, 
само ако знаеше,
как посред бял ден
те сънувах...

И мечтаех за нощта,
в която бих могла,
да съм някъде 
със теб сама.
 
Ах, Симеоне, 
ако можех само,
да се събудя
една сутрин
в ръцете ти...

И да целуна 
врата ти,
гърдите ти и
голите ти рамене.
 

Симеоне,
ако ми вярваш...
Докосни ме!

Симеоне,
ако ме докоснеше,
кълна се,
дъхът ми би се спрял...

Тогава прегърни ме!

Животът ми в този 
миг би бил озарен...
 

Ах, Симеоне,
Ако можех само
да се доближа 
и да докосна 
устните ти сега...
Бих умряла след това.
🎼

Може би
никога повече,
няма да те видя.
Но ако останеш,
дори брат ти не знае
и никога не би узнал,

това, с което ще те даря.
Ако кожата ми и устните ти 
се срещнат някога.

Симеоне, само ако посмееше...
 

🎧
Ах, Симеоне, 
ако запееше...
Онази песен,
която най-накрая би ме излекувала.
Никога повече в живота ми,
войната не би съществувала.

Само любов във вените ми 
вече ще тече...
Ако една нощ, Симеоне,
ме обичаше.
 

Ах, Симеоне...
Всичките ми съмнения,
предпазливости
и подозрения.
ще се срутят.
Ако някой ден 
се доближиш до мен.
 

Със чистотата на невинността,
отново бих могла
да имам вяра в мъжа
и човечността.

Бих простила, всяко зло и 
и всичката болка,
която са ми причинявали
някога хората...
 

Бих простила, 
всеки забит в гърба ми нож. 
Ако ме обичаше, Симеоне,
поне една нощ.
 

Това може би е
последният ми шанс,
да превърна живота си
в танц.

На красотата 
и на радостта,
ако само бих могла,
да разходя пръстите си, 
по врата ти
и косите ти,
държащи 
слънчевия блясък в плен.
И мен.