Казват, че шахът е игра на симетрия.

Ами любовта, нима в нея няма симетрия?

Започва бавно. С плахи движения на малките фигури.

Всеки поглед е преместена пешка напред - стъпка към началото.

Те се движат заедно, водени от желанието си и копнежа за победа.

Отстъпват с поглед, после пак напред и играта се разгръща, симетрията се разваля.

Тогава започва копнежа.

Фигурите оживяват, погледите стават дръзки, напред са най-силните фигури - страстта... изкушението...желанието...

А всичко е игра...

Игра на симетрия!