телемах (Веирас Йердна)

Без изход 🇧🇬

Да избягаш от себе си, това е трудно.
Да пречистиш душата си, това е мечта, която е забравена.
Да забравиш мечтите, които са заключени в сърцето ти,
това е ключът към щастието, което е избягало.
А бягството е път във твоите сънища, които вече не сънуваш.

телемах

Poesía » Verso libre

2021-07-21T19:56:47+03:00 492

Мисли 🇧🇬

Седяхме там, двамата
До брега на нищото
И гледахме звездите с невиждащи очи - остарели от времето, което ни заобикаляше.
Ръцете на нощта прегръщаха телата ни - отслабнали от мъките, които ни изяждаха.
Щурци запяха тъжната си песен подканени от жълтата луна, огряваща морето на забравата. ...

телемах

Poesía » Verso libre

2021-07-18T13:33:39+03:00 637

Теб 🇧🇬

Спомням си, сякаш бе вчера... теб
Чакаща на черния диван, прегърнала в скута дамската си чанта - потънала в мисли... теб
Толкова спокойна и позната и едновременно чужда!
Всеки ден ти бе утеха за разкъсаната ми душа. Бе спасителят за потъващото ми сърце.
Очите ми те виждаха сляпо, но душата ми те усе ...

телемах

Poesía » Verso libre

2021-07-10T23:10:04+03:00 571

Градът 🇧🇬

В тиха нощ пробудиха се мойте мисли.
Сънливи чувства се разляха в светъл лъч луна.
И шепот похотлив ефирен, докосна тихо нощната тъма.
Различни образи и думи, превръщаха в живот града,
потънал в облак от вулгарност, цигарен дим и много суета. ...

телемах

Poesía » Verso libre

2021-07-09T12:29:37+03:00 481

Симетрия 🇧🇬

Казват, че шахът е игра на симетрия.
Ами любовта, нима в нея няма симетрия?
Започва бавно. С плахи движения на малките фигури.
Всеки поглед е преместена пешка напред - стъпка към началото.
Те се движат заедно, водени от желанието си и копнежа за победа. ...

телемах

Poesía » Verso libre

2021-07-09T00:37:43+03:00 533 1

Петият хоризонт 🇧🇬

Винаги започва така, като сън, като реалност.
Но как се разбира кога започва едното и къде свършва другото?
Нима хоризонтът има начало и край ?
Реално ли е...реална ли си?
По-добре да не знам! ...

телемах

Poesía » Verso libre

2021-07-08T07:49:29+03:00 461

Блян 🇧🇬

Дните ти ще са по-хубави без мен.
Не мога да запълня празнотата...оставена от друг.
А как искам ти да видиш в мен...
Спасение и бряг, доверие, уют, приятел и любим!
Уви, тъй тихо е, самотно и без цвят. ...

телемах

Poesía » De amor, Verso libre

2021-07-05T21:31:05+03:00 663

Свят 🇧🇬

Ако подадеш ръка навън и затвориш очи, есенният дъжд ще ти припомни...
Това усещане, детското, безгрижното, наивно и чисто съществуване.
Нима сме толкова затворени в себе си, че забравихме как да бъдем щастливи?
А дъждът е там, светът е там, същият свят от детството, което помним.
Същите мокри дрехи ...

телемах

Poesía » Verso libre

2021-07-03T21:17:55+03:00 455